Няма да работи и регистратурата на кантората.

След приключване срока на отпуска, кантората ще получи своевременно всички пощенски пратки с клеймо по време на отпуска.

На 13 април 2013 г. в комплекс „Белчин гардън хотел”,  в курортно селище Белчин баня Съюзът на юристите в България проведе семинар на тема „ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО“ с лектор Борислав Белазелков, съдия във Върховния административен съд.

ЧСИ Веселка Любенова и адвокат Светла Спасова взеха активно участие в семинара, както и в изключително ползотворните дискусии, концентрирали се главно около проблемите във връзка с детайлите при подаване на предвидените в закона документи и образци за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Широко обсъждане намериха и проблемите, свързани с разнородната съдебна практика по разглеждане на жалби срещу отказите за издаване на Заповеди за изпълнение, както и жалби срещу действия на Частния съдебен изпълнител.

ЧСИ Любенова сподели с участниците в семинара интересни казуси от своята практика по въпросите за обжалването и решенията  на съда по жалби срещи ЧСИ, а проф. Белазелков даде актуалната гледна точка на  съдебната практика по темата.

Семинарът бе приятен и полезен, очакваме с нетърпение следващия семинар по въпроси, касещи работата на ЧСИ.

Нормативната рамка дава възможност на недобросъвестни наддавачи да нарушават интересите на страните при продажбите на имоти, но кризата ги е направила пасивни

източник: http://www.investor.bg

След като ви показахме цялостната процедура, по която протичат търговете за имоти, изнесени на публична продан, обръщаме внимание на някои от детайлите и рисковете, свързани с придобиването на подобен имот.

Като рискове мнозина посочват трудното влизане във владение, сложните процедури по обжалване, както и „завещаните“ разходи за ток, парно, вода и т.н. Това ни накара да се обърнем за разяснения към частен съдебен изпълнител Веселка Любенова, която хвърли повече яснота по въпроса.

В. Любенова е частен съдебен изпълнител с район действие Софийски градски съд. Тя разполага с 23-годишен опит като съдебен изпълнител. В момента е член на Комисията по етика и жалби към Камарата на частните изпълнители.

– Какъв е основният проблем и има ли рискове при търговете за публична продан на недвижими имоти?

Основният проблем е свързан със законовата рамка, която позволява недобросъвестни действия от страна на спекуланти. С това е свързан и основният риск – търгът да пропадне или имотът да бъде продаден на прекалено ниска цена, което не защитава интересите на страните по делото.

За добро или лошо в настоящата кризисна ситуация спекулантите излязоха от пазара, притиснати от невъзможността за препродажба на закупените имоти и търговете протичат по-нормално.

- Какво имате предвид, визирайки спекулантите?

Законът оставя възможност един и същ човек да участва с няколко наддавателни предложения, да оттегля задатъци и така да опорочава целия процес на търга. Такива действия, освен длъжника, застрашават и взискателя, тъй като може да се стигне до изкуствено ниска продажна цена, която да не покрие вземането му. Подобна ситуация не би трябвало да се допуска, за да може публичната продан да защитава интересите и на длъжника и на взискателя по изпълнителното дело. Именно това е и причината за ниската степен на доверие към публичните търгове и това отблъсква мнозина от участие.

- До колко дни след организирането на търг за публична продан трябва да бъде внесена покупната цена и трябва ли тя да бъде внесенa наведнъж?

Обявеният за купувач на имота, изнесен на публична продан, трябва да внесе изцяло предложената от него цена, като приспадне от нея внесения задатък. Това трябва да стане в срок от седем дни от датата, на която е проведен търгът.

- Казахте, че срокът за плащане е 7 дни – календарни или работни? Кога започват да текат тези седем дни?

Срокът за плащане на имота е седем календарни дни и започва да тече от деня на обявяването на участника в търга за купувач.

- Къде се внасят парите и как се следи тяхното движение? Има ли някакъв риск за парите на наддавачите? 

Парите трябва да се внесат по сметка на съдебния изпълнител. Освен цената на имота, се заплаща и дължимият местен данък, като при покупка на имот, както и такса на съдебния изпълнител, защото в резултат на продажбата купувачът получава документ за собственост.

Внесените пари не могат да се загубят, защото се намират в специалната сметка на съдебният изпълнител.

- В какъв срок се възстановява задатъкът на неспечелил кандидат?

Задатъкът на неспечелил в търга наддавач се връща веднага при поискване с нарочна молба. Това е необходимо, тъй като след връщането на задатъка той губи качеството си на участник в търга и не може да бъде канен повече за закупуване на този имот, в случай че предложената цена не се внесе в срок и той се предложи на следващ наддавач.

- Колко време след обявяването на даден наддавач за победител в търга той може да влезе във владение на имота?

Не може да се каже след колко време обявеният за купувач става собственик на имота. Всичко зависи от това дали ще има жалби и кога постановлението за възлагане ще влезе в сила.

- Какво се случва, ако двама наддавачи са предложили една и съща цена за имота, а не искат или нямат възможност да участват в устнно наддаване?

Ако двама наддавачи са дали една и съща цена и не могат да наддават устно след отваряне на пликовете с предложения, законодателят е предвидил определянето на това на кого от двамата да бъде предложен да се извърши чрез жребий. Самият жребий се извършва от съдебния изпълнител в присъствие на явилите се за участие в търга.

- Длъжен ли е съдебният изпълнител да осигури въвод в закупения имот и дължат ли се такси за това?

Законът е предвидил съдебният изпълнител да въведе новия собственик във владение на закупения от него имот. За това се заплаща такса, която се определя върху продажната цена на имота. С това се избягва воденето на дела за предаване на имотите от страна на бившите вече собственици.

- Кога и как могат да бъдат правени огледи на имота и може ли това да стане, докато длъжникът още живее в него? 

Режим на огледите се определя от съдебния изпълнител и нищо не пречи такива да се извършват, докато длъжникът живее в имота.

- Може ли старият собственик да бъде изгонен, ако жилището му е единствено? Възможно ли е да се окаже, че имотът вече е продаден на друг?

След като имотът е описан и изнесен на публична продан, това означава, че длъжникът ще бъде изведен от имота, независимо че жилището му е единствено. Дори в по-голямата част от случаите имотите, изнесени на публична продан, са именно единствени жилища. Самият имот не може да се окаже продаден на друг, след като веднъж е възбранен, описан и изнесен на публична продан. Никой не може да извършва сделки с имоти, поставени под такъв режим.

- Знае ли се преди търга дали жилището има задължения за вода, ток, парно и т.н. и как се постъпва ако има такива?

От съдебния изпълнител по служебен път се изясняват единствено данъчните задължения за имота. Всички останали задължения за непогасени сметки не се издирват и изясняват служебно. Освен това сметките – за вода, ток и т.н. започват да се водят на името на новия собственик от момента, в който той бъде въведен във владение. Преди този момент всички натрупани сметки се търсят от предишните собственици.

Какво е Регистъра

Централният регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители представлява база данни на заведените в страната изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители. Още с образуването на изпълнително дело, всеки ЧСИ е длъжен да впише в ЦРД лицето (физическо или юридическо лице), което има качеството „длъжник” по делото.

Кой може да получи справка и за кои лица

Всяко физическо или юридическо лице може да получи справка за наличието или не на висящи изпълнителни дела срещу него в кантората на който и да било ЧСИ на територията на страната лично или чрез упълномощено лице. Освен за самия подател на искането, справка се издава и за търговци и други юридически лица, но не и за други физически лица. За едноличните търговци, когато подателят е лице, различно от ЕТ, за който се иска справката, същата може да се направи само по ЕИК, но не и по ЕГН на физическото лице.

От кого се издава справката

Справка от ЦРД може да издаде всяко ЧСИ на територията на страната след предоставяне на номер на подадено предварително до КЧСИ искане за справка и платежно нареждане за внесена такса.

Процедура по издаване на справка от ЦРД

1. Попълване на форма

Ако желаете да получите справка, трябва да попълните формата за предварително искане за справка от регистъра, налична на сайта на КЧСИ, а именно: www.bcpea.org. След като я попълните, ще получите номер на искане, който трябва да посочите в основанието за плащане на таксата.

2. Плащане на таксата

Като следваща стъпка следва да внесете такса за издаване на справка в размер на 12.00 лв с вкл. ДДС по специално предназначена за целта сметка на КЧСИ. Трябва да имате предвид, че за всяко отделно искане (1 брой справка за едно лице)  таксата се внася с отделно платежно нареждане с посочване на получения номер при подаването на искането.

3. Посещение на кантора на избран от Вас ЧСИ

При искането за издаване на справка на ЧСИ се предоставя  платежно нареждане и номер на искане, след което ЧСИ извършва проверка на платежното нареждане и подадените данни във формата за искане и ако изискванията са спазени, Ви предоставя справка и фактура (ако е поискана при подаването на предварителното искане) от системата на ЦРД.

Франция и Германия са най-бързи, като според данните са им необходими съответно 20 и 45 месеца за възстановяване. След тях е Ирландия с 48 месеца, а на Португалия и Испания са им необходими по 60 месеца. За България месеците са 66, а прогнозите за Гърция са най-мрачни – там ще са необходими 8 години. Георгиев намекна, че не се ли справим с просрочията, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) ще продължат да държат ниски нива и икономиката няма да се възстанови с планираните темпове. Както ви разказахме в предишен брой на в. „Строител”, ПЧИ са изключително важни за поддържане на положителното икономическо статукво в страната, тъй като те са дълготрайни и стимулират международните бизнес отношения. Стана ясно, че развитието на междуфирмената задлъжнялост в страната е един от най-сериозните проблеми на българската икономика. Това е бизнес индикаторът, който показва най-отрицателна тенденция. Той засяга по-сериозно фирмите с по-висок годишен оборот. Необходимо е проблемът да бъде решен, тъй като ще засегне и „здравия” бизнес, стана ясно на кръглата маса. Една от най-разпространените форми за предпазване са регистрите с информация за икономическите респонденти. Така може да се слага предупредителен знак върху задлъжнелите фирми.

Владимир Георгиев, изпълнителен директор на „Дебтнет” ЕАД:
Междуфирмените задължения са над 100 млрд. лв., а държавата дължи на фирмите само 2 млрд. лв.

Очакванията за над 60% увеличение и на двата показателя е много неприятна тенденция точно в момента, когато ние трябва да се оттласнем от дъното и да тръгнем към икономическо развитие. Това дава и един много неприятен сигнал за чуждестранните инвеститори и инвеститорите въобще, които са основни двигатели на бизнеса. Сега тях ги няма заради несигурната икономическа среда. Какво е решението на проблема в България? Това е един елемент, който присъства в Европа и развитите икономики – свободните регистри за просрочени вземания. Такъв е „Дебтнет”. Този регистър се опитва да обхване цялата задлъжнялост, която е извън регистъра на БНБ. Присъствието на подобни регистри в една икономика играе ролята на спирачка за разпространение на заразата. Важна е отговорността на бизнеса. Съществуването на подобни свободни регистри като „Дебтнет” помага на всеки, който иска да получи актуална информация за дадена фирма. Така той може да вземе решение дали иска да работи с дадената организация. Това е лек, който може да ограничи разпространението на заразата. По експертна оценка междуфирмените задължения са на „чиста” стойност 100–110 млрд. лв. Задълженията, които има държавата към бизнеса, а именно 2 млрд. лв., са крайно недостатъчни за превенция на проблема. Така е, защото това са едва 2% от всички задължения и дори държавата да се разплати напълно с фирмите, проблемът ще остане нерешен.

Засегната е цялата страна, като в абсолютно всички региони на България обект на задлъжнялост са над 50% от фирмите. През последните 3 години има задълбочаване на проблема, което е отраслова тенденция. Регистрите за просрочени вземания са инструмент за борба срещу задълженията. Те дават информация на икономическите респонденти къде има проблем, което е метод за превенция на междуфирмената задлъжнялост. Проблемът на регистрите е, че те не са общодостъпни. „Дебтнет” е една възможност за превенция на проблема.

Елисавета Стоименова, началник-отдел „Управление на дълговете” в НАП:
Следете за некоректни платци на сайта
НАП се опитва да бъде лоялна и отворена към бизнеса. Ние имаме официален сайт, който е достъпен чрез сайта на НАП. Там публикуваме всички длъжници, които имат над 5000 лв. задължения. Всеки месец се актуализира информацията на сайта. Нашата цел е, създавайки регистъра, всички работещи фирми да могат да влязат да проверят длъжниците, които са към НАП, и да преценят дали следва да осъществяват сделки с тях. Една от мерките за обезпечаване на вземанията на длъжниците към НАП е събиране на вземания от трети лица. Това е мярка, която прилагаме вече съвсем често в практиката си, от началото на годината, тъй като тръгвайки да използваме способите за събирането на вземанията, се сблъскваме с този национален проблем – междуфирмена задлъжнялост.

Мариян Петков, частен съдебен изпълнител, Камара на частните съдебни изпълнители: Регистрите са важни заради дисциплиниращия ефект Дисциплиниращият ефект ще се постигне само със самото съществуване на подобни регистри. Много се надявам, че през октомври нашият регистър ще стартира пълен, но знам, че това е трудно, защото колеги, които са юристи, ще си кажат – той не е задължителен.

Веселка Любенова, частен съдебен изпълнител, Камара на частните съдебни изпълнители: Проблемът не е, че сме в криза. Това са задължения на фирми, настъпили не вследствие на кризата. Това са умишлено незаплатени суми и докато не се направи промяна в Търговския закон и в актовете, съпътстващи търговската дейност, и не се предотврати възможността да се правят безкрайно много фирми от свързани лица, няма да мръднем напред.

Николай Василев, управляващ партньор в Expat Capital: Трябва законодателна мярка. За да има ефект, необходимо е да има и законодателна мярка. Трябва много голям процент длъжници да бъдат обхванати. Регистрите са голяма крачка напред към решаването по-скоро на последствията от междуфирмената задлъж-нялост. За да има ефект обаче, е нужен държавен регулатор, който да събира вземанията.