18 юли 2013

ЧСИ Любенова с мнение за в. „Сторител”: „Фирмите с просрочия” генерират лош бизнес климат

„Фирмите с просрочия” генерират лош бизнес климат. Това заяви Владимир Георгиев, изпълнителен директор на „Дебтнет” ЕАД по време на кръгла маса на тема „Междуфирмена задлъжнялост – тенденции и решения. Регистри, поддържащи база данни за фирми длъжници”. На събитието присъстваха представители на браншови и неправителствени организации, управители и собственици на фирми от държавния и частния сектор. Прогнозите на „Дебтнет” ЕАД за  2010 г. са, че по показателите „несигурна икономическа среда” и „развитие на фирмите с просрочия” ще наблюдаваме увеличение над 60%, което е тревожно много. Увеличението е значително в сравнение с 2009 г., когато съответно процентите са били 55,4 и 57,4. Резултатите сочат, че регионът с над 70% от фирми с просрочени вземания е югоизточният. Интересна статистика, която показва колко месеца след стигането на дъното заради кризата държавите започват да се възстановяват, бе представена пред участниците. Отрасълът, водещ по показателя „фирми с просрочия“, е строителството с повече от 90%.

Франция и Германия са най-бързи, като според данните са им необходими съответно 20 и 45 месеца за възстановяване. След тях е Ирландия с 48 месеца, а на Португалия и Испания са им необходими по 60 месеца. За България месеците са 66, а прогнозите за Гърция са най-мрачни – там ще са необходими 8 години. Георгиев намекна, че не се ли справим с просрочията, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) ще продължат да държат ниски нива и икономиката няма да се възстанови с планираните темпове. Както ви разказахме в предишен брой на в. „Строител”, ПЧИ са изключително важни за поддържане на положителното икономическо статукво в страната, тъй като те са дълготрайни и стимулират международните бизнес отношения. Стана ясно, че развитието на междуфирмената задлъжнялост в страната е един от най-сериозните проблеми на българската икономика. Това е бизнес индикаторът, който показва най-отрицателна тенденция. Той засяга по-сериозно фирмите с по-висок годишен оборот. Необходимо е проблемът да бъде решен, тъй като ще засегне и „здравия” бизнес, стана ясно на кръглата маса. Една от най-разпространените форми за предпазване са регистрите с информация за икономическите респонденти. Така може да се слага предупредителен знак върху задлъжнелите фирми.

Владимир Георгиев, изпълнителен директор на „Дебтнет” ЕАД:
Междуфирмените задължения са над 100 млрд. лв., а държавата дължи на фирмите само 2 млрд. лв.

Очакванията за над 60% увеличение и на двата показателя е много неприятна тенденция точно в момента, когато ние трябва да се оттласнем от дъното и да тръгнем към икономическо развитие. Това дава и един много неприятен сигнал за чуждестранните инвеститори и инвеститорите въобще, които са основни двигатели на бизнеса. Сега тях ги няма заради несигурната икономическа среда. Какво е решението на проблема в България? Това е един елемент, който присъства в Европа и развитите икономики – свободните регистри за просрочени вземания. Такъв е „Дебтнет”. Този регистър се опитва да обхване цялата задлъжнялост, която е извън регистъра на БНБ. Присъствието на подобни регистри в една икономика играе ролята на спирачка за разпространение на заразата. Важна е отговорността на бизнеса. Съществуването на подобни свободни регистри като „Дебтнет” помага на всеки, който иска да получи актуална информация за дадена фирма. Така той може да вземе решение дали иска да работи с дадената организация. Това е лек, който може да ограничи разпространението на заразата. По експертна оценка междуфирмените задължения са на „чиста” стойност 100–110 млрд. лв. Задълженията, които има държавата към бизнеса, а именно 2 млрд. лв., са крайно недостатъчни за превенция на проблема. Така е, защото това са едва 2% от всички задължения и дори държавата да се разплати напълно с фирмите, проблемът ще остане нерешен.

Засегната е цялата страна, като в абсолютно всички региони на България обект на задлъжнялост са над 50% от фирмите. През последните 3 години има задълбочаване на проблема, което е отраслова тенденция. Регистрите за просрочени вземания са инструмент за борба срещу задълженията. Те дават информация на икономическите респонденти къде има проблем, което е метод за превенция на междуфирмената задлъжнялост. Проблемът на регистрите е, че те не са общодостъпни. „Дебтнет” е една възможност за превенция на проблема.

Елисавета Стоименова, началник-отдел „Управление на дълговете” в НАП:
Следете за некоректни платци на сайта
НАП се опитва да бъде лоялна и отворена към бизнеса. Ние имаме официален сайт, който е достъпен чрез сайта на НАП. Там публикуваме всички длъжници, които имат над 5000 лв. задължения. Всеки месец се актуализира информацията на сайта. Нашата цел е, създавайки регистъра, всички работещи фирми да могат да влязат да проверят длъжниците, които са към НАП, и да преценят дали следва да осъществяват сделки с тях. Една от мерките за обезпечаване на вземанията на длъжниците към НАП е събиране на вземания от трети лица. Това е мярка, която прилагаме вече съвсем често в практиката си, от началото на годината, тъй като тръгвайки да използваме способите за събирането на вземанията, се сблъскваме с този национален проблем – междуфирмена задлъжнялост.

Мариян Петков, частен съдебен изпълнител, Камара на частните съдебни изпълнители: Регистрите са важни заради дисциплиниращия ефект Дисциплиниращият ефект ще се постигне само със самото съществуване на подобни регистри. Много се надявам, че през октомври нашият регистър ще стартира пълен, но знам, че това е трудно, защото колеги, които са юристи, ще си кажат – той не е задължителен.

Веселка Любенова, частен съдебен изпълнител, Камара на частните съдебни изпълнители: Проблемът не е, че сме в криза. Това са задължения на фирми, настъпили не вследствие на кризата. Това са умишлено незаплатени суми и докато не се направи промяна в Търговския закон и в актовете, съпътстващи търговската дейност, и не се предотврати възможността да се правят безкрайно много фирми от свързани лица, няма да мръднем напред.

Николай Василев, управляващ партньор в Expat Capital: Трябва законодателна мярка. За да има ефект, необходимо е да има и законодателна мярка. Трябва много голям процент длъжници да бъдат обхванати. Регистрите са голяма крачка напред към решаването по-скоро на последствията от междуфирмената задлъж-нялост. За да има ефект обаче, е нужен държавен регулатор, който да събира вземанията.